19.10.2011 г., 11:20 ч.

Една лоза ли?! 

  Поезия » Любовна
5.0 / 6
715 0 7
От хубостта ти ще избухне Мракът.
Красива си. Сърцето ми ще пръснеш.
Вият телата от дългото чакане.
Гърбът ти е мостът на спомен възкръснал...
Живот си и Смърт си от нежна прегръдка.
Ти си Началото, но ти си и Края...
Удавен съм, а те пия глътка по глътка...
Какво беше Адът?! Къде ще е Рая?!
Само със поглед изтръгваш сълза,
а като падаш, не плачеш...
Ти си такава - жив сок на лоза,
ала и меч на палач си...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Дяков Всички права запазени

Предложения
  • Гори свещицата любов във нас, но пламъчето често лъкатуши... И мисля си дано не дойде час, когато то...
  • Апостоле, ще помълчим пред теб. Тъй шумно е човешкото ни време. Търкаля се в безкрайния си жлеб от х...
  • От какво точно днес заболя те, душа? Стига с тези измислени драми! – Имаш покрив и хляб, още рожба е...

Още произведения »