128/Eдна любов

О, свят объркан!
Думи неразбрани...
Аз търся гръб,
зад който да се скрия...
О, как ме милват
тия топли длани,
аз плахо от
лекарството им
пия.

Една любов
сега у мене зрее,
и с пипалата си ме
завладява...
Изгаря ме.
Тя като слънце грее
и от парчетата ми
пак ме сътворява!

За първи път е в мене
настанена.
Не знаях, че така
ще ме разтърси.
Душата ми от нея
е ранена
 тя моята надменност
просто скърши...

Аз в заградения и двор
прескочих.
И спрях в градините на
обичта и.
Към забраненото
се аз насочих,
и найдох щастието
в любовта ни...

Любов, Любов,
велика мъка ти си!
Със бедни думи
как да те опиша?!
Живота ми сега
от теб зависи.
Сърцето ми
чрез тебе
още диша!

Една любов
дълбоко в мене зрее
и всички подстъпи
във мене завладява.
И като Изгрева
настъпва и
багрее,
и в Светлина ме  тя
пресътворява...

Една любов си знамето
развява.
Една голяма страст
сега ме обладава
и живота ми
далеч напред
огрява,
и своя хъс и сили
за живот ми дава!