Една любов
Не оставяй сърцето ми в болка,
върни се и спри близо до мен,
искам любов, макар да е глътка.
Къде си любов моя, ти си моя ден.
Горчивата радост много тъжи.
Защо мълчиш, целувка ми дари?
Мъка в душата ми самотна лежи
и огън нестихващ все гори.
С нежни чувства ти ме награди,
огрей ме като изгрялото слънце,
капка радост лицето да озари,
буен вятър да ме отвее като зрънце.
Да изгарям от огън и да възкръсвам,
после като птицата феникс да летя,
с любов и нежен полъх да те докосвам,
в съдбата ранена, очаквано ще ти простя.
И нека с една любов спокойно да живея,
голяма, искрена, пламенна, изгаряща.
Ела любов, за тебе само копнея.
Ела с обич и с нежността повтаряща.
© Йонка Янкова Всички права запазени