И плисна дъжд необуздан, жесток и
земята закопняла затрептя.
Една любов от хиляди посоки
погали зажаднелите цветя.
Брезичките разлистени почти са,
по клоните им – капчици безброй.
Градът дори от порива се слиса,
но бяха ослепели тя и той.
Под нежните му пръсти тя потръпна,
светкавица и гръм... И изведнъж,
една любов и свята, и безпътна,
остави знак – дъга след влюбен дъжд... ...