Очите ми безизразни и мрачни са сега,
празна е вече дори моята душа,
ти си замина изведнъж от моя живот
и остави ме сама, сякаш да те имам бе порок,
сякаш бе забранено да те обичам,
сякаш бе престъпление името ти да изричам!
Стоя сега със спомените в стаята студена,
отново аз за теб си мисля, дори не съм смутена,
започвам да мечтая за отминалите дни,
макар да знам, че няма да се върнеш ти...
Горещи сълзи от очите ми потичат,
дори и те, дори сълзите теб обичат...
Но те няма със целувката си да ги попиеш,
няма те мъката ми да изтриеш...
А без тебе губят смисъл всички неща,
без теб е безцветен дори денят,
без прегръдката ти силна бавно аз умирам,
без целувката ти нежна смисъл у живота не намирам...
И шепна името ти в тъмнината, а болката гори ми душата,
Звездите вън блещукат на небето,
колко бързо те загубих и колко нелепо...
Без теб останах само кукла без душа,
все по сценарий минава деня,
Безпомощно се вглеждам в чуждите лица,
търся да намеря моята любов една...
Не можах да ти кажа колко те обичам,
не можах да те спра, не отричам
и ако за мен си спомниш някой ден,
помни, че никога не ще те забравя,
макар и от любов към теб да изпитвам вече омраза...!!!
На човека, който така и не разбра....
© Елира Всички права запазени