Тук, на тази кръгла маса,
последна чашка се изпива,
с нея от главата и сърцето
една любов се изтрива.
Дали следите от любовта
ще са изтрити с чашката,
да се наредя и аз след всички
разбити сърца на опашката...
Ще потъна в миналото ти
на дъното в сърцето забравен,
да започна отначало си мисля,
но този път няма да е забавен.
Очите ми ще виждат твоите
винаги, когато ги отворя
и нощем ще ги сънувам,
след като ги затворя...
Изтрива се любовта с чашката –
на късмета – дяволът, на тъгата – идолът,
една любов се изтрива,
но докато държи алкохолът...
© Никица Христов Всички права запазени