Една любов си тръгна уморена.
Опита се да бъде на ниво,
опита да е непредубедена,
да бъде силна в лошо и в добро,
да бъде мъдра, без да бъде строга,
да бъде сладка, без да загорчи,
една любов си тръгна без тревога,
без сцени, само с мъничко сълзи,
стаени в ъгълчето на сърцето.
Нима така се случва с любовта?
И питам се какво е туй, което
остава, щом си тръгне тя.