7.05.2008 г., 23:12 ч.

Една мечта 

  Поезия
913 1 2


Едно чувство ме изгаря и
тъй дълбоко в мен трепти,
и дъха ми затаява,
и сърцето в блян отчаяно мълви.

Моли се замаяно и заслепено,
чака нещо и усилено тупти, търси,
без утеха се надява и отказва
да спре да вярва в своите мечти.

Но мечта едничка,
желание, най-искрено 
и съкровено, ден и нощ
се бори във сърцето.

И клетото, проклето ми сърце,
с нож пронизва и
кръвта ми пие сладко, жадно,
безпощадно впива хиляди игли. 

И измъчва ме мечтата жалка,
и болката за мен е вече малка,
свикнах все да ме боли и
да вярвам в глупавите си мечти...

Да ме разкъсват спомените
за отминалите дни.
Странно как успя да влезеш там,
където никой не можа.

И остави ме сама
в мрака аз тъжно да седя
и да мисля как болката да претъпя.
Подигра се! Казвам ти го!

Въпреки че вече аз не знам
дали нещо е способно
да те жегне вътре. Ето, точно там,
където намира се сърцето...

© Мария Георгиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • поздравления за прекрасния стих!но съм сигурен че какво то и да ти е причинило това момче го напрвил с добри намерения!не е искал да те нарани но просто е нямал друг избор!
  • Хубав тъжен стих!Поздрав!
Предложения
: ??:??