ЕДНА МЕЧТА
Мечтата ми аз да съм твой,
все още не се сбъдва, мила…
А как те искам, Боже мой,
в сърцето ми гнездо си свила!
Аз търся твоята любов.
На твойте чувства се надявам.
О, откликни на моя зов.
Твой фен ли само ще остана?!
Сияйно слънце си за мен!
И моята Велика пролет.
С надежди аз съм зареден...
Очаквам общия ни полет
Тъгувам аз за теб!.. Ела!
Как искам да ме заобичаш.
Ти си в сърцето ми стрела!...
Кажи, че вече ме обичаш!
Обичам те! Без теб не мога.
И любовта ми не мълчи!
Но има в мен една тревога:
не знам как ме обичаш ти?!
Кажи ми! Бъди откровена.
Обичаш ли ме тъй и ти?!
Но Истината непременно…
Ти Истината ми кажи!
О, Любовта ни и Лъжата,
не могат да се разберат…
А Чувство има ли в душата-
ний ще намерим своя път!
Как искам ти да ме обичаш!..
Тъй както те обичам аз.
Щом в моята душа надничаш,
наясно трябва да съм аз...
© Христо Славов Всички права запазени