Мечтата ме да бъда твой
все още не се сбъдва, мила...
О, как те искам, Боже мой,
в сърцето ми гнездо си свила!
Как търся твоята любов!
И на взаимност се надявам!
О, откликнеш ли на моя зов,
твой фен ли само ще остана?!
С надежди аз съм зареден
и чакам общия ни полет,
защото Слънце си за мен
и моята Велика Пролет!
О, аз те чакам, с мен ела!
Нима е лошо да обичаш?!
За мене идол си била...
Кажи, че вече ме обичаш!
© Христо Славов Всички права запазени