hixxtam (Найден Найденов)
314 585
14.01.2021 г., 23:00 ч.

Една много кофти година 

  Поезия » Гражданска
646 2 3

И ето, между четири стени,

денят минава мудно, вяло,

а тишината ми крещи

в олющеното огледало,

където всеки божи ден,

превъплъщава се в година

и календарът изтощен,

едва изписва "карантина"

.

Светът ни вече е затвор,

светът огъва се от страх,

пореден бич, пореден мор...

...лъжи, безумие и грях.

С "нощ" започва всеки ден.

През март без болни.. КПП-та.

Приказки за 'Ванчо - нероден,

водица, стомни и гърнета.

 

Търкаля се денят студен.

Безмълвен някак, общо взето.

Нощта не ще е в бял сатен...

А пък за нас... Небитието.

© Найден Найденов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Да, беше много кофти година, дори две. Аз бях късметлия - имах работа, която се считаше приоритетна, и не бях длъжен да стоя в къщи заключен. Светът наистина стана един голям затвор: свободни сме да избираме каквото ни предложи интернет. Богата работа. Гледам и Геновева е писала по-долу някога. Прочетох и последното и стихотворение: светло е, за разлика от досадните оплаквания на мастити “поети”, мърсящи “ефира” с денонощните си писания, умиращи бавно, без да осъзнават, че поезията всъщност е светлина, а не професия и патерица.
  • Да, превърнаха ни в затворници, една шепа хора... Поне да имаше смисъл. Поздрави за актуалното стихче!
  • Хубаво казано. Чудя се какво ли биха казали хората живели през чумните епидемии за нашата глоблана страшна епидемия Пандемия. Цяла северна България и черноморието са били обезлюдени от чумата, буквално обезлюдени. Всъщност това е една от главните причини да паднем лесно под турско робство
Предложения
: ??:??