NINYA (Марияна Георгиева)
24 202
13.01.2008 г., 23:48 ч.

Една (не)приказна реалност 

  Поезия
655 0 4

Отдавна принцовете ослепяха.
Принцесите - съвсем не са принцеси,
че сто години никой днес не чака,
за да целуне и да си даде адреса.
Отдавна феите са без поръчки,
ловецът днес е жертва на Снежанка,
по складовете - куп вълшебни пръчки,
джуджетата - подремват си на сянка.
Кристалните пантофки се намират
на килограм в търговската ни мрежа,
но Пепеляшки трудно се откриват,
с желние да ги премерят.
Вървя по улицата и не виждам
коне и ризници да са на почит...
И не търсете Котарака в чизми -
сега е под надгробна плоча.
Да се надявам, даже и не смея,
детето ми да вярва в чудесата.
Отивам да го споделя със змея,
и с великана - трима да поплачем.

© Марияна Георгиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Страхотен стих!
  • Невероятно хубаво...! ах тези приказки...
    хубаво е ,че ги има...вярвай в чудесата...
    с обич,Марияна.
  • Колко болезнено реално и неприказно, Мариянка! Присъединявам се към групата ..на плачещите! Ах, как ми се иска и децата и възрастните да вярват в чудеса! Поздравявам те за страхотния стих..и ти пожелавам една вълшебна седмица!!!
  • страхотно е !!! Бравооо
Предложения
: ??:??