20.04.2008 г., 19:10 ч.

Една самотна нощ 

  Поезия
951 0 3
Замислено на стола се поклащам
и погледът в посока неизвестна тъне.
За нощите безсънни пак си плащам,
за всеки миг преди да съмне.

Всяка нощ при мен се настаняват
две очи във непрогледната тъма.
Зловещо страховете отразяват.
Усещам как оставам по сама.

Усещам как до болка ме изпива
собственото ми самотно аз.
Тихо покрай мене се увива,
молейки да чуе нечий глас.

И ето, пак осъмнах в страховете.
И сънливо тих ще е денят,
а вечерта високите дървета,
ще скърцат, ще смущават пак съня.

© Ина Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Поздрави, Ина!
    Хареса ми твойта "самотна нощ"!
  • На снимките човек може да изглежда както пожелае
  • Мммм...Обичам такива стихове...Евалата на автора!!!
Предложения
: ??:??