28.02.2007 г., 14:36 ч.

Една секунда 

  Поезия
668 0 2
Миг от безкрая рисува
надраскани сюжети,
вечността почти целува,
смачкани куплети…
Песен стара, колкото и нова,
за секунда се променя
лекарство сякаш е отрова,
впива се във мене…
Начало, край!
Раждане и смърт,
изведнъж прозира…
дяволски омай… ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сиси Валентинова Всички права запазени

Предложения
: ??:??