Изгубена в гласа ти
и във времето,
една секунда
тъжно се отронва
и идва друга,
преболяла
самотната илюзия
бездомна.
В една секунда
ти повярвах
и в същата
се счупих триста пъти;
разбрах, че вече
няма да съм нужна
на ехото,
отекнало
в кръвта ти...
© Геновева Христова Всички права запазени