Една смърт

23.05.2007 г., 0:02 ч.

Поезия

743 0 0

Отново аз на нищо не приличам:
сълзи от очите ми текат.
Така нелепо аз изглеждам,
самотна в стаята стоя.

Свикнала съм аз да плача
и не зная какво е да се смея.
Страх ме е от самотата,
но сякаш тя е моя дом.

В огледалото отражение аз нямам
и кристали от очите ми не текат.
Аз разбрах щастие какво е
и усмивка на лицето си съзрях.

Тука тъжно е това,
че студ нахлува много
и светлина няма как да има,
и все пак има самота.

Нищо че на гроба ми идват
хора с много цветя.
Аз все пак не усещам радостта
от това да бъда обичана.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.