По прозореца ми първи капки дъжд,
стичат се като сълзи отронени,
Те дойдоха ненадейно, сякаш изведнъж
тъжните облаци ги бяха прогонили.
Те блестяха в съклото и в моите очи
и рисуваха пъстра дъга на небето.
Но това са може би горчивите сълзи,
заседнали дълбоко някъде в сърцето.
Колко много облаци и бури страшни,
безпощадно и завинаги душата ми ранили,
вървяха с годините тъжни и прашни
и по лицето ми оставяха своите дири. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация