Ти ме питаш пак защо не те разбрах.
Защо ли гръб обърнах аз на любовта.
И цветя изпращаш, чакаш ден след ден..
Ала знай, че тежки дните са за мен.
Ще ти кажа една тайна - запази я ти -
в моята душа живее ледено сърце!
Аз опитах да обичам - то не позволи.
Ледени са и сълзите на моето лице.
Вече не ме питай защо вървя сама.
Защо не се обричам аз на любовта.
Болест имам тежка, лек за нея - не.
Господ подари ми ледено сърце!