ЕДНА ТЪЖНА САМА

Сама.
Останах нявга аз сама.
Там, далече от дома!
Далеч от мама!
Далече от закрилата!
Опора аз нямах под краката!
Ръка не седеше вече върху раменете!
За една прегръдка аз жадувах!
Само за една!
Само една приятелска прегръдка!
Тогава ти ми я даде!
Даде въздух на сърцето!
Даде опора на духа!
От тогава ме вълнуваш силно.
И мислите ми връщат се при теб!
Благодаря ти, приятелко мила!
Благодаря, че стопли мойта душа!
Благодаря, че помогна на една тъжна сама!

                                          На Марина
                                     05.01.2007г.