Една забравена мечта
тихо вали
и преспите от спомени навява,
бавно и нежно,
както някога преди.
А истината като гладно куче вие,
завързана за старата лъжа
и до пъртината на радостта се крие
една стара тъга...
Една забравена мечта
тихо вали,
а устните като снежинки се стопяват
и вече не боли...
© Веселка Стойнева Всички права запазени