Една запалена цигара,

устни пламенни трептят...

Чакат на далечна гара,

твойто име те зоват...

В тоз тъй мрачен зимен ден

сърце унило, то изгаря...

На любов останало във плен,

на думи сладки и изгнили обещания...

Толкоз време познат му беше единствено плачът,

но ще грейне в миг усмивка на лицето нежно,

чуе ли на своята любов гласът

и на прегръдка в плен остане вечно...

Но ето че Вечерница изгря

а теб любов, теб все те няма...

Но чака те, непрестанно чака тя

и на устни ѝ – една запалена цигара...