Една звездичка ми намигна...
Ах, тази палавница луда -
Не мога, знае, да я стигна,
дори превърнат в пеперуда...
А толкова да я желая,
че виждам я и през деня
дори затворен в свойта стая,
във плен на тежка самота.
*****
Една звездичка от небето падна
към мене, със кристален звън -
Поех я в шепата си жадна,
и приласках я в своя сън...
А тя със топла светлина
обгърна ме, митично чудотворно,
превърна ме и мене във звезда,
и взе ме във небето си просторно.
*****
Недей обаче ти търси
с очи нагоре в небесата
да видиш нас, във две звезди -
Знай, пак една, че е звездата...
05.01.2017.
Георги Каменов
© Георги Каменов Всички права запазени
Благодаря сърдечно, Виолета.