Обичаме да пазим
неща от свиден час.
Така си го запазих
във спомена и аз.
Треперещо и свежо,
със крехко стъбълце –
едно цветченце нежно
във моите ръце.
За първия учител
на малкия юнак –
към Слънцето политнал,
че става първолак!
Така си го запазих –
от родния ми кът
едно цветче до днеска
споделя моя път.
Из новата ми книжка "Шарено хорце"
© Борко Бърборко Всички права запазени
споделя моя път -
Хубава вечер, Борко Бърборко!