Едно глухарче май ми проговори!
Смутена зърнах насълзените му очи.
Протегнах длан и сбрах простора,
по-ясен и от шепа сняг в тежки дни.
Дарих му го с цялото свое доверие,
смеха и нрава си бъбрив дори.
За миг забравила за клоните,
препречващи любовта ни с бодли.
Но отхвърлих с риск барикадите,
изградени между нашите души.
Захвърлих ги в бездната на спомените,
защото омразата ми вече спи. ...