20.11.2006 г., 18:12 ч.

едно глухарче ми проговори 

  Поезия
709 0 1
Едно глухарче май ми проговори!
Смутена зърнах насълзените му очи.
Протегнах длан и сбрах простора,
по-ясен и от шепа сняг в тежки дни.

Дарих му го с цялото свое доверие,
смеха и нрава си бъбрив дори.
За миг забравила за клоните,
препречващи любовта ни с бодли.

Но отхвърлих с риск барикадите,
изградени между нашите души.
Захвърлих ги в бездната на спомените,
защото омразата ми вече спи.

Сега поемам цялото земно безвремие
и устремена към тебе летя.
Приемам те в своето ежедневие,
с искреност на глухарче на свобода.
 

© Гергана Савова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Поработи повече върху него, май не звучи много ясно. Губя ти идеята, но мисля че ще стане номера Успех! И писателче, моите уважения, но 2 е прекалено опасна оценка, трябва да внимаваш на какво я поставяш!
Предложения
: ??:??