Не искам да те зървам, не и ти -
лицето ти не бива да го зная.
А позвъниш ли - моля те, мълчи!
Гласът ти нека да остане тайна.
Ще сложа шал на моите очи,
облечена единствено по кожа.
Ще чуеш как сърцето ми шепти,
че няма за какво да се тревожиш.
Като подарък просто ме вземи.
Не питай и не искай ти да знаеш
обичам или мразя - остави...
Поискам ли те - туй ще бъде краят!
26.02.2014
© Надежда Тошкова Всички права запазени