Отново сутрин, делнично ядосана.
Отново закъсняла, тича улица
и нейните тротоари, като длани,
прегръщат я до нейното завръщане.
И аз, кошута, бягаща от времето,
безмилостно ù стъпвам по челото
и вдигам своето за миг
нагоре към небето, пак по навик.
А там, едно стъпало точно преди Рая,
една тераса, пълна със жена,
от вас по–стара и от този разказ.
С очи по–светли от вселени... ...