Толкова време
един до друг,
утеха за нашата душа...
Целувки сладки,
нежна топлота,
огън в нашите сърца...
Миг след миг,
поредната секунда
малка е за нас...
Един без друг,
болка, възкачаща се чак до небесата,
тръпки смъртоносни...
Раздяла дълга и омразна,
пореден ден отделяне на нашите сърца,
вечност е за нас...
Споделяме интимния си свят,
всяко кътче е в нашите ръце,
затворени очи не са дори и пречка...
(... виждаме се дори без тях)
Усещаме се, дори
когато сме заобиколени
от непознатите лица...
(... не ни е нужно и присъствие,
ние сме в едно сърце
и то си биe...!)
П.С.: Посветено е на единственото момче, което значи нещо за мен! Единствен!!!
Днес е нашият ден - преди две години на 20 декември 2005 година се "взехме"... :)
© Зузка Всички права запазени