Едно сърце,
една уста – за всичко са
Задушница. Събрахме се на помен.
Да почетем смирено паметта
на благ човек, от нас отломен
от тази, дето броди със коса.
Започнахме си тихо да говорим,
унесени във спомени и сенки...
Увлякохме се, взехме и да спорим...
От помена направихме седенки.
А после, във дванайсет, го почетохме
с тъй дълго чаканото ни мълчание...
За няколко минути предпочетохме
да бъдем с него – във възпоминание.
Най-тежкия товар го носи живият,
останал сам да търси пристан тих.
Една уста, едно сърце – за всичко са...
О, ГОСПОДИ! ПРОСТИ МУ, ЧЕ Е ЖИВ!
© Надежда Борисова Всички права запазени
...
Нямам думи!!!
Направо ме срази, Наде!
Браво!