Едно сърце,
една уста – за всичко са
Задушница. Събрахме се на помен.
Да почетем смирено паметта
на благ човек, от нас отломен
от тази, дето броди със коса.
Започнахме си тихо да говорим,
унесени във спомени и сенки...
Увлякохме се, взехме и да спорим...
От помена направихме седенки.
А после, във дванайсет, го почетохме
с тъй дълго чаканото ни мълчание... ...