Луната слабо в невярващите ти очи блести,
нощта студена е и цялата трепериш,
ала друга е причината нали?
И както звездите превръщат нощта в нещо красиво,
захарта убива в кафето всичко горчиво,
любовта прави света място по приемливо,
така ти ме превръщаш в принц от плашило.
"Обичам те", повтарям ти за трети път,
"Влюбен съм, по теб загубих си умът".
Минаха минута,две, а ти не отговаряш,
красивото ти тяло в покой стои
и бавно с поглед ме изгаряш. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация