toxin (Таня Донова)
357 4100
21.10.2016 г., 22:29 ч.  

Наместо Сбогом 

  Поезия
978 4 11

 

Дори и в Диамантената долина

да ме заровят след смъртта ми,

пак няма да склоня на Вечността

да ми постави пръстена венчален...

 

Дори и над последния ми дом

дъга, наред с цветята да пониква,

в магичните ù цветове подслон

не ще допусна да намери никой...

 

Дори духът ми с дъх да угаси

на моята звездичка пламъка,

в небето няма пак да запламти

свръхновата любов, голямата...

 

Предаността ми ти принадлежи

далеч след тленното начало.

Заклевам се, ще те опазя жив!

А ти прости, ако си тръгна рано!

© Таня Донова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много хубаво!
  • Благодаря ти, Виолета!
  • Прочувствена творба! Поздрав с пожелание за реципрочност!
  • Отдадеността почти винаги е двупосочен процес. Ако не е, се превръща в мъчение! Което пък от своя страна е кратковременно, защото подсъзнателно всеки иска да съхрани себе си! Не е добре и само да получаваме, това е другата страна на камата. Идеалният вариант е даването и получаването да са реципрочни! Така или иначе, за да съществува всеотдайност, каквато демонстрира лирическата, значи съществува подобна привързаност и в отсрещната страна
    Благодаря ви!
  • !!! ...
  • Завладяващо!
  • Браво! Ей така написано, как да не ти хареса!
  • Харесах много.
  • Само жена е способна на такова чувство!
  • Каква величествена отдаденост!
    Навярно и мъжете я притежават, но не се наемам да правя сравнение.
  • ...Предаността ми ти принадлежи

    далеч след тленното начало.

    Заклевам се, ще те опазя жив!

    А ти прости, ако си тръгна рано!...

    Докосваща любовна творба! Благодаря за удоволствието, Таня!
Предложения
: ??:??