***
На черния петък родена,
без дори грам късмет,
аз продължавам напред,
бодра и засмяна,
сякаш сивите облаци не тегнат над мен...
Мъглата ме задушава
със своите ледени ръце,
но не, животът продължава
и аз стискам зъби - няма накъде!
Вятърът тихо, едва доловимо,
зове ме към другия ръб,
но привиква се, не е непостижимо!
Все пак това е светът на едно пораснало дете...
© Михаела Всички права запазени