Лъчите октомврийско слънце
намятат бримки топлинка,
но плетката е рехава и тънка,
та зъзне оголялата земя.
Позната меланхолия тъдява
развява сивкавите си коси -
дотляващата споменна жарава
на южните сияния гаси.
И упорито накъсяват дните,
навярно оня, дето ги подрязва,
е същият, прогонил птиците
от родните гнезда. Указва ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация