lubara (Любомир Николов)
204 782
18.09.2011 г., 19:34 ч.

Егаси, не мой позна туй Харбанаси... 

  Поезия » Хумористична
590 0 5

                 Днес набрах си шипки, трънки и глогинки.

                 Станах в ранен час, пийнах билков чай с малинки.

                 Утрото намигна ми, кимнах му с усмивка.

                 И добрах се със трабанта… в райската градинка.

 

                 И какво да видя горе над градчето?!

                 Бизнесът цъфти, та върже яко, смело.

                 Къщи вдига, сякаш кули гонят те небето.

                 И едни огради ширнал, опаковал цяло село.

 

                 Джипове и черни лимузини, сякаш на изложба.

                 Аз къде съм тръгнал с таз социалистична рожба.

                 И какви басейни, водни стройни кавалкади.

                 Ах, душата да е яка, че не смогвам с никакви рокади…

 

                  Цъкам си със зъби, после дръпнах се надясно.

                  Ама все край тез грамади нещо ми е тясно.

                  Че си викам: късно е да правиш, мой човек, химери.

                  Я си бягай бързо към полето, завист да те не намери.

 

                   И сега тоз плод в червено, синьо и пембено.

                   Вино ли ще става, сок или пък мармалад в зелено.

                   Цветове да има, шарено да бъде, сладост да изпъква.

                   А пък Харбанаси… да не ми се толкоз във очи намъква!

 

 

 

                    18.09.2011.                              Любомир Николов

 

 

 

 

© Любомир Николов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??