Изгубих си ревностно пазена тайна –
каишката тихо прегриза.
Моята тайна не беше случайна –
не я демонстрирах отблизо.
Тъмнее потаен остатък от залеза –
свидетел на всичките бягства.
И май че видях как небето подпалено
сякаш реши да злорадства,
погледа ме втренчено, дълго и тягостно,
после запали лулата си.
Блесна светкавица, блесна ми тайната –
бясна, безсилна в тъгата си. ...