severianin (Валентин Чернев)
417 677
20.07.2012 г., 10:15 ч.

Егоизъм 

  Поезия
768 0 11

     “Леглото е общо.

      Възглавницата – не...”

               Янош ПИЛИНСКИ, “Доживотно”

 

Делим едно легло десетилетия,

един чаршаф,

една завивка тънка,

на рамото седефът ти ми свети,

когато е безлунна нощ навънка;

 

дъхът ти топли в стаята покоя,

ти спиш, до мен допряла колене –

отдавна всичко мое е и твое...

Единствено възглавницата – не.

 

Възглавницата не разделям с тебе,

през моя сън за тебе няма брод,

не искам да споделяш моя жребий:

в съня си аз живея друг живот.

 

На сън през мен текат реки пенливи

на гняв и ярост, мъки и беди,

порои тъмна злоба ме заливат,

у мен се сблъскват “после” и “преди”

 

и аз съм кръстопът на времената,

събрал света със болките му в мен.

Ако в съня си стена и се мятам,

то значи някъде е труден ден,

 

то значи, че избухват земетръси

и взривове люлеят моя свят –

аз преживявам този свят в съня си

и неговите рани в мен кървят.

 

И в тъмното душата е мембрана

за чужото страдание край мен,

в съня преливат болки, отчаяния...

...не искам той да бъде споделен.

 

Не искам да боли и теб в покоя

на нощите.

Почивай ти поне!

Отдавна всичко мое е и твое...

Единствено възглавницата – не.

 

© Валентин Чернев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??