Егото
Ех, това величествено его!
В нас забито здраво, като клин.
Всички ние сме родени с него
и не можем да се разделим.
Нашето незаменимо его!
Свидно като първороден син.
Денем, то е личното ни кредо.
Нощем е предпазен балдахин.
То ни гали като горски мъх.
Натежава във житейската ни драма.
Тръгва си с последния ни дъх
и оказва се, че е едва шест грама.
© Мари Елен- Даниела Стамова Всички права запазени