Ех, ти, Любов, до глупост безрасъдна,
препускаща като мустанг в гърдите ми,
ще ме догониш, знам, и във отвъдното,
ей тъй – да дообъркаш още дните ми...
Ех, ти, Любов – ту близка, ту далечна!...
Прогоних те през девет планини...
Но писано било с мен да си вечно
и връщаш се по-силна от преди!
Ех, ти, Любов, до лудост твърдоглава...
Безмислено се боря с тебе, знам!
Единственото, дето ми остава -
това, което имам да ти дам... ...