aap (Ангел)
919 3578
25.08.2024 г., 2:37 ч.

Еха 

  Поезия
106 1 2

Тишина, вълшебство, самота...

Гълъби кръжат над фара!

Вятърът носи тайнствена прохлада...

Еротика, самота, жътвата приключи.

 

Луната - тъмна блудница...

чува се ритъм,ча ча ча...

Отровата за първи път не е 

щастлива, че може тя да промени Света.

 

Рибата водата търси...

а на жеравът му липсва свобода,

на безкрила птица, забравила

че липсва и Света.

 

Някой някъде крещи във тишината...

о, Боже, моля те, прости.

Нима на никого не ще разкажеш...

Как с теб любов съм споделил.

 

 

 

© Ангел Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ,сърдечно ,Приятелю.Направи ме много щаслив човек !Коментара ти ме стопли и ми даде крила !Всеки човек мечтае да бъде разбран ,да бъде почувстван!За което ти Благодаря отново!!!И нека силата ,Поезия бъде винаги с теб!!!Младене!!!
  • Много силен изповеден интимен стих поднасяш, Приятелю!
    Впечатлението се подсилва и от философската лирико-емоционална тъкан, с която си го подплатил:

    "Рибата водата търси...
    а на жеравът му липсва свобода,
    на безкрила птица, забравила
    че липсва и Света.

    Някой някъде крещи във тишината...
    о, Боже, моля те, прости.
    Нима на никого не ще разкажеш...
    Как с теб любов съм споделил."

    Мислещите се за големи поети - графоманите на този сайт, които пускат по 3 стихотворения всеки ден, ще ти завидят за този стих. Убеден съм. А аз те поздравявам!
Предложения
: ??:??