Накрая се отдръпваше и лятото,
като вълна прибра се към морето.
Машините прибираха посятото.
Децата тичаха след него: Ехооо! Ехо…
Застинали на кея те го викаха,
гласчетата насичаха покоя.
Отвръщаше отдолу вятър с тихата,
с най-тихата въздишка на прибоя.
Тъй чаках там до тях, но не за лятото,
тревожех се, че няма да се върне.
Аз виках теб, но може би и вярата,
че утре няма с тебе си тръгне. ...