ElenaRacheva_87_ (Елена Рачева)
3 12
12.01.2024 г., 10:05 ч.

Ехо 

  Поезия
320 1 4

Накрая се отдръпваше и лятото,

като вълна прибра се към морето.

Машините прибираха посятото.

Децата тичаха след него: Ехооо! Ехо…

 

Застинали на кея те го викаха, 

гласчетата насичаха покоя.

Отвръщаше отдолу вятър с тихата, 

с най-тихата въздишка на прибоя.

 

Тъй чаках там до тях, но не за лятото, 

тревожех се, че няма да се върне.

Аз виках теб, но може би и вярата,

че утре няма с тебе си тръгне.

 

Че пак ще я намираме през бездните, 

душите ни ще бъдат песни птичи.

Ще пеем, чу ли? Даже да изчезнат те 

надежда, вяра, болка или всички!

 

Ще ми отвърнеш… Чуваш ли? От някъде.

А всъщност ще си близо. Ехо. Ехо…

Прегръдката ти носена от вятъра, 

ще сложа като дреха на сърцето.

 

Ще пея( нищо че никак не умея). 

И с шепите ще моля: Ехо! Ехо!

Децата ще подскачат покрай мене

и лятото ще дойде скоро тихо.

 

© Елена Рачева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??