Какво ти става, дядо Коледа?!
Къде е пухкавият сняг?
При теб е непрестанна зима,
а тука сме на сухо пак.
Ей, чуй ме, облаците пращай,
че спешни са ми тези дни.
Голяма съм и бързо схващам -
от работата се покри.
Да знаеш, ако утре сутрин
снегът не е натрупал вън,
елхата коледна прибирам,
в комина си ще сложа трън.
Костюмчето ти да закача,
съблечен да си тръгнеш ти,
децата да ти се присмиват,
брадата да те заболи.
Хем знаеш, цялата година
послушна бях и бях добра...
Желание едничко имам -
да падне пак снега.
***
Събудих се. И скочих бързо.
Поглеждам - още няма сняг!
Направо почвам да те ненавиждам...
Е, много ме е яд!
Добре, знам, стар си, не издържаш,
Болят те кокали и врат...
Психически си сигурно изкукал...
Ама да знаеш, много ме е яд!
Дни няколко в годината работиш само
и все издънки... Кой те назначи?!
А всички хора чудеса очакват...
Ей, дядо Коледа, я се стегни!
Децата гладни веднага да нахраниш,
за всички кукли и играчки донеси,
късмет, здраве и щастие да има...
Иначе... Много ще боли!
P.S. И за снега разбра, нали?!
© Диляна Василева Всички права запазени