enikor (Николай Николов)
17 13
5.03.2009 г., 15:33 ч.

Ежедневие 

  Поезия
772 0 3

Будиш се сутрин от силния звън на будилника,
закусваш закуска, каквато била е и вчера.
Вчерашните дрехи обличаш и хукваш на работа.
Години работиш това, все във същата сфера.

Обядваш на крак и си мислиш за многото сметки.
За тока, водата, дали ще ти стигне заплатата...
Прибираш се вечер, но трудно заспиваш от мислите.
И цифри сънуваш, които те влачат из блатото...

Ала ти не видя сутринта, че кокиче е цъфнало,
и не чу песента, дето славеят пя над колата ти.
Ставаш робот, за дейности точни създаден,
в банкноти, тирета и точки превърна душата си.

Търсиш признание, че леко играеш със цифрите,
пред всички изтъкваш колко си умен, зает...
Но малко русо момченце нарече те "гъба",
и в пустинята хукна, при своя объркан поет.

© Николай Николов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??