Сутринта започва с изкушение-
да се гръмна ли или да скоча от балкона.
Ама все си мисля, че не е решение
да си тегля два патрона.
Ще ставам, то се е видяло.
Домочадието реве от глад.
Кучетата вият на умряло.
Трябва и да купя хляб.
Чиниите от мивката ме гледат,
по земята е пълно с играчки.
Ох, и дяволите да ги вземат,
кой измисли тез прахосмукачки?
Хладилника е празен до кости,
пералнята е пълна, коша също.
Обадиха се, ще ми идват гости.
Лошо ми е и ми се повръща.
Преживяхме и обяда.
Време е и да почистя.
Ама, че досада.
Пак си мисля как да се очистя.
Следобяд е време за почивката.
Лягам си с дете и 10 плюшени играчки.
То опитва да ме задуши със завивката.
Тез деца вярно нямат спирачки.
Вечерята не коментирам.
Няколко счупени чаши и наводнение.
Мисля, че започвам да се депресирам.
Ще се гръмна вече, няма съмнение.
© Бисерка Тодорова Всички права запазени