От "Джейн Еър" насам
съм все същата,
разпиляна и незнаеща...
А онзи диамантен пръстен
разряза стъклената истина,
новородена в моите очи.
Той бе за друга.
Заваляха разбити очаквания...
Какво бяха за теб онези писма?
Първа цигара под дъжда,
първа целувка с вкус на чай...
С момичето от ксерокса,
малко странна и...
прекрасно Единствена...
Дали ще сляза пред вратата?
Помисли в 30 мига...
Definitely, maybe...
А сега ти ми разкажи...
П.С.:Вдъхновено от филма "Definitely, maybe".Гледайте го! :)
© Таня Атанасова Всички права запазени