Подозираш или подразбираш,
не ме разбираш, ще се шокираш.
Аз не съм онова момче,
което познавахте от дете...
Сега светът е мой,
надменен и груб, поне стилът е мой...
На заслуженото шапка свалям,
там изцяло се отдавам...
Но лицемери, интриганти,
лъжци и ръждиви панти,
ще ви сложа аз тиранти!!!
Мразете ме,
ала усмивката сразете ми де!
Плакал съм и не ме е срам да плача пак,
но за приятел ще премина през влак,
дори не ме е и страх!
Какво викаш все пак?
© Светлозар Андреев Всички права запазени