28.04.2009 г., 7:57 ч.

Експресия 

  Поезия
697 0 0

Подозираш или подразбираш,
не ме разбираш, ще се шокираш.
Аз не съм онова момче,
което познавахте от дете...
Сега светът е мой,
надменен и груб, поне стилът е мой...
На заслуженото шапка свалям,
там изцяло се отдавам...
Но лицемери, интриганти,
лъжци и ръждиви панти,
ще ви сложа аз тиранти!!!
Мразете ме,
ала усмивката сразете ми де!
Плакал съм и не ме е срам да плача пак,
но за приятел ще премина през влак,
дори не ме е и страх!
Какво викаш все пак?

© Светлозар Андреев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??