Ела!...

Ела в нощта, във звездната,

прекрасен Спомен мил

и  ме спаси от Бездната

където съм се свил!...

Разкъсай ти веригите,

в които окован

се блъскам през годините,

а за какво- не знам!...

Хвърли и тая мирова

ненужна, смешна жал:

победата е Пирова*,

триумфът**- закъснял...

А легнем ли на лятната

и топла земна гръд-

почни с невероятната

съдба на своя път...

Разправяй ми, че тъжна си

без Любовта и мен,

но ето: просто длъжна си

да бъдеш в своя ден!...

Замеряй ме с кометите,

повтаряй, че съм лош,

кажи отново клетвите

от друга звездна нощ!...

...Ще слушам аз нехайно там

как лъжеш със финес

и мислейки си тайно сам:

-Нима сгреших и днес?...

...Но в люлката залюшната

на твоите гърди

щом  двамата сме гушнати,

а Вятър зашуми-

страстта си непогубена

в едно ще съберем:

обезумели, влюбени...

... (Макар и не съвсем!...)

Коста Качев

*цар Пир победил Рим, но загубил цялата си

войска

**triumphus (лат.)-в древния Рим тържествено

влизане и посрещане в столицата на пълководец-

победител.