ekstasis (Михаил Цветански)
589 5042
19.10.2010 г., 22:30 ч.

Ела 

  Поезия » Любовна
935 0 13

Ела в душата ми, ела,

не се страхувай да мечтаеш,

бъди към мен една река,

която времето дълбае.

 

Ще хвърля мост над твоя бряг -

водиците ти нежно сгушил

и чувствата ти в огнен бяг

със плещите си ще разтуша.

 

Ще срещам бързеите твои

с усмивки от ухаещ бор,

ще спирам дивите порои

и с вятъра ще пея в хор.

 

... И ако някога се срутя,

ще ме прегърнеш само ти

и в малките ти бистри вирчета

безкраят ще ме прероди...

 

© Михаил Цветански Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??