Ела като сълза - красива и нечакана,
очите ми стопли с една мечта изплакана.
Ела като река - пригалвай ме със бързеи,
нашепвай на вълните пенливата си дързост.
Ела като Луна - овална и сияеща,
огрей ми вечерта с усмивка тихо галеща...
Ела като вулкан - изригваща и пареща
със лава ме залей, да лумнат в мен пожарища.
Ела като молитва - осмисляй ме отвътре
с красивите мечти и Божието кутре.
Ела като любов, и като вдъхновение -
неразгадаема, и носеща спасение...
© Михаил Цветански Всички права запазени