Прелиствам душата си бавно и с нежност,
очите ми плуват в съня...
Попивам красивата, нежна безбрежност
на нашето вчера - сега.
Отварям вратата, а ти ме поглеждаш,
не смееш да мислиш дори...
В мълчание поглед в неясното свеждаш,
приканен от топли очи.
С ръце ще обвия пак твоето тяло,
не искам гаранции... Знам!
А всичката обич, чрез нас оцеляла,
изписва послания там. ...