12.07.2013 г., 21:00 ч.

Ела 

  Поезия
519 0 10

Излез навън, когато след росата

докосваме душата на дъжда,

когато пред  лицето на дъгата

се вплитат цветовете на деня...

 

Ела при мен, когато светлината

пристъпва бавно - бледа синева

и утрото наднича през стъклата

в единството на моята душа....

 

Денят ще бъде весел, слънчев, лесен...

Луната ще ни води през нощта...

На фона на нахлуващата есен

аз виждам самотата на дъжда....

 

Ела в ухаещия, цъфнал  ден -

сърцата ни да вдишат любовта....

 

Дъждът сега е тъжен като мен,

защото е останал без дъга...

 

 

© Елена Костадинова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??