За последно ела,
прегърни ме
и после си тръгни!
Останата думи много
неизказани,
мечти несбъднати...
Тръгни си, защото ме боли,
мой не си, а нуждая се
от теб, от нас, от
прегръдките ти!
Но аз знам, дори да ме прегърнеш,
прегръдката ти не ще бъде като
преди -
задушаваща, истинска, гореща,
а изпросена!
Ела си, а после си тръгни, като
призрак - мит или реалност...
Ще си кажа - беше сън,
забрави!
Но болката - тя не ще
отшуми,
не ще се
заличи!
Но ти ела, ако искаш дори
остани,
но този път - завинаги!
© МОО Всички права запазени